Д-р Таня Сапунджиева: Искам да вдъхновя студентите си да обичат медицината и ревматологията
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Таня Сапунджиева е ревматолог в УМБАЛ „ Пълмед “. Завършва медицина през 2014 година в МУ - Пловдив с цялостно отличие и получава премията „ Златен Хипократ “ на випуска.
Две години по-късно печели конкурс и е назначена като постоянен докторант към университета.
През февруари 2020 година сполучливо пази дисертационен труд на тематика „ Мускулно-скелетна ехография “ и придобива просветителна и научна степен „ лекар “, (д.м.).
През декември 2020 година придобива компетентност по ревматология.
Притежава документ за най-високо равнище на подготвеност по мускулно-скелетна ехография към Европейското съдружие по ревматология. Преподавател е на студенти по медицина в МУ– Пловдив.
Д-р Сапунджиева, с какво Ви притегли лекарската специалност? Изиграха ли роля за този Ваш избор фамилната и учебната среда?
Винаги съм обичала да проучвам в елементи всяко нещо – кукли, животни, обичам и да чета доста. Когато бях дребна, бях извънредно впечатлена от спокойствието и приятелското отношение на персоналната ми лекарка. Докато чаках дълго за обзор пред нейния кабинет, виждах по какъв начин децата, които плачеха преди да влязат в кабинета, по-късно излизаха спокойни и усмихнати. Хареса ми по какъв начин отношението на лекарката ги караше да се усещат добре и да оздравеят по-бързо. Така взех решение, че желая, когато порасна, да мога да бъда потребна, да усъвършенствам прочувственото и физическото положение на хората към по-добро.
Да, фамилията също изигра роля в решението ми да стана доктор. Израснала съм измежду лекари, които са ми били като образец за подражателство.
Как решихте да се посветите на ревматологията?
Ревматологията е една от най-новите медицински специалности, като едвам неотдавна в България съществува като обособена здравна компетентност. Като нова компетентност, тя дава необятно поле за научноизследователска активност, към която имам необикновен интерес.
Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място е татко ми – доктор Любомир Сапунджиев. Като ревматолог с голям на практика опит, заслужил любовта и признанието на доста пациенти, той постоянно ми е служил за образец както във връзка с практическата част на специалността, по този начин и като безрезервност, отношение към пациента и откровен интерес за положителното на болния.
Впоследствие, откакто завоювах конкурс и бях назначена като постоянен докторант към Ревматологична клиника на УМБАЛ “Каспела “, най-хубавите ми учители са били проф. Анастас Баталов – моят теоретичен началник, и доцент Росица Каралилова. Проф. Баталов ми помагаше от самото начало на научната работа, като ми даваше скъпи насоки и ми предаваше своя опит в мускулно-скелетната ултрасонография.
Доц. Каралилова, моят директен преподавател, един извънреден експерт, ме научи освен на практическата работа като ревматолог, само че ми оказа помощ и в научноизследователската работа, като възпламени още повече моя интерес към ставната ехография.
Ще загатна и доктор Пламен Тодоров, прелестен експерт и един от най-хубавите ставни ехографисти в страната, който досега е образец за мен. Винаги се съветвам с него при сложни диагностични проблеми.
Още напълно при започване на професионалния Ви път имате сполучливо предпазен дисертационен труд за ехографията като способ на проучване на мускулно-скелетната система. Защо избрахте тази тематика?
Мускулно-скелетната ултрасонография е модерна образна методика, която през последните години навлезе необятно в ревматологията и се утвърди като способ с потвърдена стойност в диагностиката, мониторирането на отговора на терапия, осъществяването на операции под ултразвуков надзор. Тя има редица преимущества в съпоставяне със златния стандарт – стандартната рентгенография, като да вземем за пример неналичието на йонизираща радиация, по-ниска цена, лесна поддръжка, възпроизведимост, и дружно с това се приема добре от пациентите.
Образът се получава в действително време, откриват се болестните отклонения в ставите, мускулите, сухожилията, нервите, които не са доловими по време на елементарния обзор.
Тази методика дава опция за проучване на огромен брой структури за малко време, разрешава динамично проучване по време на придвижване на ставите и сухожилията и оглеждане на зоната на интерес от доста равнини. Също по този начин нейното приложение усъвършенства успеваемостта на ставните и периставните операции.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване в бъдеще?
Винаги съм обичала да преподавам. През февруари 2023 година откакто завоювах на конкурс, станах помощник към Катедра по пропедевтика на вътрешните заболявания на МУ - Пловдив. Водя извършения по вътрешни заболявания и ревматология на англоезични студенти по медицина в трети курс. Освен с лекарската специалност, считам да се занимавам интензивно и с научноизследователска активност в университета, да вземам участие в национални и интернационалните планове и да повеждам курсове по мускулно-скелетна ултрасонография в страната и чужбина.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време, какво Ви носи най-голяма наслада в миговете на разпределяне и отмора?
Обичам да извозвам свободното си време с двете ми деца, да сме измежду природата, да пътуваме.
Кои етични правила се стараете да съблюдавате в общуването си с сътрудници и пациенти?
Вярвам, че най-важното нещо в живота на всеки човек, е да се старае постоянно да бъде хуманен, да се опита да разбере гледната точка на другия, да даде всичко от себе си, да помогне с каквото може и постоянно да пази достолепието и персоналния избор на индивида насреща. Винаги съм се старала да прослушвам умерено хората, да се слага на тяхно място, с цел да схвана тяхната позиция по-добре и да бъда с изключение на лекар-колега и другар. Старая се всяко решение за лекуване да бъде взето взаимно с пациента, след в детайли разискване на вероятните лечебни тактики, да взема поради персоналните желания на пациента, като, естествено, се учредявам на общоприетите и одобрени стандарти за лекуване.
Какво си пожелавате в персонален и професионален проект при започване на новата година?
В персонален проект си поисквам всички от фамилията ми да са здрави и децата ми да имат прелестно детство. В професионален проект бих желала да пускам план по отношение на мускулно-скелетната ултрасонография, да вземам участие в Международния конгрес по ревматология във Виена, да завърша сполучливо първата си година като помощник в Медицински университет - Пловдив, и да вдъхновя студентите си да обичат медицината и ревматологията.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Таня Сапунджиева е ревматолог в УМБАЛ „ Пълмед “. Завършва медицина през 2014 година в МУ - Пловдив с цялостно отличие и получава премията „ Златен Хипократ “ на випуска.
Две години по-късно печели конкурс и е назначена като постоянен докторант към университета.
През февруари 2020 година сполучливо пази дисертационен труд на тематика „ Мускулно-скелетна ехография “ и придобива просветителна и научна степен „ лекар “, (д.м.).
През декември 2020 година придобива компетентност по ревматология.
Притежава документ за най-високо равнище на подготвеност по мускулно-скелетна ехография към Европейското съдружие по ревматология. Преподавател е на студенти по медицина в МУ– Пловдив.
Д-р Сапунджиева, с какво Ви притегли лекарската специалност? Изиграха ли роля за този Ваш избор фамилната и учебната среда?
Винаги съм обичала да проучвам в елементи всяко нещо – кукли, животни, обичам и да чета доста. Когато бях дребна, бях извънредно впечатлена от спокойствието и приятелското отношение на персоналната ми лекарка. Докато чаках дълго за обзор пред нейния кабинет, виждах по какъв начин децата, които плачеха преди да влязат в кабинета, по-късно излизаха спокойни и усмихнати. Хареса ми по какъв начин отношението на лекарката ги караше да се усещат добре и да оздравеят по-бързо. Така взех решение, че желая, когато порасна, да мога да бъда потребна, да усъвършенствам прочувственото и физическото положение на хората към по-добро.
Да, фамилията също изигра роля в решението ми да стана доктор. Израснала съм измежду лекари, които са ми били като образец за подражателство.
Как решихте да се посветите на ревматологията?
Ревматологията е една от най-новите медицински специалности, като едвам неотдавна в България съществува като обособена здравна компетентност. Като нова компетентност, тя дава необятно поле за научноизследователска активност, към която имам необикновен интерес.
Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място е татко ми – доктор Любомир Сапунджиев. Като ревматолог с голям на практика опит, заслужил любовта и признанието на доста пациенти, той постоянно ми е служил за образец както във връзка с практическата част на специалността, по този начин и като безрезервност, отношение към пациента и откровен интерес за положителното на болния.
Впоследствие, откакто завоювах конкурс и бях назначена като постоянен докторант към Ревматологична клиника на УМБАЛ “Каспела “, най-хубавите ми учители са били проф. Анастас Баталов – моят теоретичен началник, и доцент Росица Каралилова. Проф. Баталов ми помагаше от самото начало на научната работа, като ми даваше скъпи насоки и ми предаваше своя опит в мускулно-скелетната ултрасонография.
Доц. Каралилова, моят директен преподавател, един извънреден експерт, ме научи освен на практическата работа като ревматолог, само че ми оказа помощ и в научноизследователската работа, като възпламени още повече моя интерес към ставната ехография.
Ще загатна и доктор Пламен Тодоров, прелестен експерт и един от най-хубавите ставни ехографисти в страната, който досега е образец за мен. Винаги се съветвам с него при сложни диагностични проблеми.
Още напълно при започване на професионалния Ви път имате сполучливо предпазен дисертационен труд за ехографията като способ на проучване на мускулно-скелетната система. Защо избрахте тази тематика?
Мускулно-скелетната ултрасонография е модерна образна методика, която през последните години навлезе необятно в ревматологията и се утвърди като способ с потвърдена стойност в диагностиката, мониторирането на отговора на терапия, осъществяването на операции под ултразвуков надзор. Тя има редица преимущества в съпоставяне със златния стандарт – стандартната рентгенография, като да вземем за пример неналичието на йонизираща радиация, по-ниска цена, лесна поддръжка, възпроизведимост, и дружно с това се приема добре от пациентите.
Образът се получава в действително време, откриват се болестните отклонения в ставите, мускулите, сухожилията, нервите, които не са доловими по време на елементарния обзор.
Тази методика дава опция за проучване на огромен брой структури за малко време, разрешава динамично проучване по време на придвижване на ставите и сухожилията и оглеждане на зоната на интерес от доста равнини. Също по този начин нейното приложение усъвършенства успеваемостта на ставните и периставните операции.
Какви са упоритостите Ви за професионално развиване в бъдеще?
Винаги съм обичала да преподавам. През февруари 2023 година откакто завоювах на конкурс, станах помощник към Катедра по пропедевтика на вътрешните заболявания на МУ - Пловдив. Водя извършения по вътрешни заболявания и ревматология на англоезични студенти по медицина в трети курс. Освен с лекарската специалност, считам да се занимавам интензивно и с научноизследователска активност в университета, да вземам участие в национални и интернационалните планове и да повеждам курсове по мускулно-скелетна ултрасонография в страната и чужбина.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време, какво Ви носи най-голяма наслада в миговете на разпределяне и отмора?
Обичам да извозвам свободното си време с двете ми деца, да сме измежду природата, да пътуваме.
Кои етични правила се стараете да съблюдавате в общуването си с сътрудници и пациенти?
Вярвам, че най-важното нещо в живота на всеки човек, е да се старае постоянно да бъде хуманен, да се опита да разбере гледната точка на другия, да даде всичко от себе си, да помогне с каквото може и постоянно да пази достолепието и персоналния избор на индивида насреща. Винаги съм се старала да прослушвам умерено хората, да се слага на тяхно място, с цел да схвана тяхната позиция по-добре и да бъда с изключение на лекар-колега и другар. Старая се всяко решение за лекуване да бъде взето взаимно с пациента, след в детайли разискване на вероятните лечебни тактики, да взема поради персоналните желания на пациента, като, естествено, се учредявам на общоприетите и одобрени стандарти за лекуване.
Какво си пожелавате в персонален и професионален проект при започване на новата година?
В персонален проект си поисквам всички от фамилията ми да са здрави и децата ми да имат прелестно детство. В професионален проект бих желала да пускам план по отношение на мускулно-скелетната ултрасонография, да вземам участие в Международния конгрес по ревматология във Виена, да завърша сполучливо първата си година като помощник в Медицински университет - Пловдив, и да вдъхновя студентите си да обичат медицината и ревматологията.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ